Отвлякоха Владо Карамазов! Едва се спасил... СНИМКА
Минутите, в които животът виси на косъм
„ Само апаратът ми струваше толкоз, че щяха да ме държат жив месец-два… “ – по този начин стартира разказът на Владимир Карамазов за една от най-драматичните обстановки в живота му. През 2012 година артистът и фотограф пътува самичък из Мароко и попада в капан на локален " лидер ", който го качва на мотор под предлог, че ще го заведе до отворена джамия в Маракеш. Няколко минути по-късно се озовава загубен, паникьосан и изцяло сигурен, че идната му спирка е мазе… без излаз.
Бягство на живот и смърт
Карамазов съумява да скочи в придвижване, да се скрие в тесните улички на медината и след половин час блуждаене намира избавление. Опитът го белязва вечно, само че не го отхвърля от пътуванията до рискови дестинации.
.webp )
От улиците на Мароко до килиите на Белене
Години по-късно, артистът се връща към различен тип заключени пространства – пандизите. В изложбата си „ На тяхно място “ в Националната изложба „ Двореца “ Карамазов показва неповторим план с 81 фотографии, аудио и видеоразкази за мъже с доживотни присъди в пандиза в Белене.
„ Аз, свободният физически човек, пребивавам в пандиза на личната си независимост “, споделя той, показвайки, че освен решетките могат да бъдат спънка за душата.
Работа с младежи и обръщение за бъдещето
Изложбата има ясна обществена задача – да образова и предизвика. Част от самодейността са срещи с възпитаници, работилници и просветителни стратегии, ориентирани към предварителна защита на насилието и създаване на емпатия.
Животът на ръба: бъдещите пътувания на Карамазов
Мароко не е краят на търсенията му. Карамазов мечтае за още по-екстремни дестинации като Колумбия и Боливия, където възнамерява да влезе в кварталите, за които туристическите гидове мълчат.
Спомени от Мароко, които не се забравят
Сред най-куриозните случки от пътуването си Карамазов споделя и за „ първокласен “ хотел във Фес, който се оказва мизерна сграда с отпадъци и съмнително топло легло от предходен посетител.
„ Посрещна ме вид с тип на мафиот. Спах там, тъй като нямаше къде да отида “, споделя той. А върхът на локалния нюанс? Кози, качени по арганови дървета като декорация за селфи – против солена сума, несъмнено.
„ Само апаратът ми струваше толкоз, че щяха да ме държат жив месец-два… “ – по този начин стартира разказът на Владимир Карамазов за една от най-драматичните обстановки в живота му. През 2012 година артистът и фотограф пътува самичък из Мароко и попада в капан на локален " лидер ", който го качва на мотор под предлог, че ще го заведе до отворена джамия в Маракеш. Няколко минути по-късно се озовава загубен, паникьосан и изцяло сигурен, че идната му спирка е мазе… без излаз.
Бягство на живот и смърт
Карамазов съумява да скочи в придвижване, да се скрие в тесните улички на медината и след половин час блуждаене намира избавление. Опитът го белязва вечно, само че не го отхвърля от пътуванията до рискови дестинации.
От улиците на Мароко до килиите на Белене Години по-късно, артистът се връща към различен тип заключени пространства – пандизите. В изложбата си „ На тяхно място “ в Националната изложба „ Двореца “ Карамазов показва неповторим план с 81 фотографии, аудио и видеоразкази за мъже с доживотни присъди в пандиза в Белене.
„ Аз, свободният физически човек, пребивавам в пандиза на личната си независимост “, споделя той, показвайки, че освен решетките могат да бъдат спънка за душата.
Работа с младежи и обръщение за бъдещето
Изложбата има ясна обществена задача – да образова и предизвика. Част от самодейността са срещи с възпитаници, работилници и просветителни стратегии, ориентирани към предварителна защита на насилието и създаване на емпатия.
Животът на ръба: бъдещите пътувания на Карамазов
Мароко не е краят на търсенията му. Карамазов мечтае за още по-екстремни дестинации като Колумбия и Боливия, където възнамерява да влезе в кварталите, за които туристическите гидове мълчат.
Спомени от Мароко, които не се забравят
Сред най-куриозните случки от пътуването си Карамазов споделя и за „ първокласен “ хотел във Фес, който се оказва мизерна сграда с отпадъци и съмнително топло легло от предходен посетител.
„ Посрещна ме вид с тип на мафиот. Спах там, тъй като нямаше къде да отида “, споделя той. А върхът на локалния нюанс? Кози, качени по арганови дървета като декорация за селфи – против солена сума, несъмнено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ